Кино ССР

Тема

Филма Тема-Глеб Панфилов

Отличен със: „Златна мечка" и с наградите на ФИПРЕССИ, СИДАЛК, ИНТЕРФИЛМ и Асоциацията на кинокритиците на Международния кинофестивал - Западен Берлин'87

Известният съветски драматург Ким Есенин пристига в старинния руски град Суздал. Тук, далече от столичната суета, той се надява да преодолее творческата криза, в която е изпаднал. Пиесите му вече отдавна не вълнуват никого. Семейството му се е разпаднало. Обърнали са му гръб и приятелите... Случайната среща на Есенин с младата, чувствителна и интелигентна Саша, която също изживява драма, ще го накара още по-тревожно да се вгледа в своя объркан душевен и творчески мир. Ще съумее ли героят, в крайна сметка, да се върне към корените на истинското творчество, към пълноценния живот?...

Режисьорът Глеб Панфилов: „това е филм за критичното отношение на човека към самия себе си. Критично отношение, необходимо на всеки, още повече на твореца." „Каква е темата на филма, озаглавен „Тема"? Очевидно тук темите са много. Те се преплитат една в друга, звучат ту приглушено като обертон, ту отчетливо като лайтмотив. И все пак има главна тема, която минава през целия филм - тази за творчеството. За неговата мъчителност и очарование, непознаваемост и общодостъпност. За неговата красота."
сп. „Советский экран", Москва

„Сценарият на филма е построен, в известен смисъл, като вътрешен монолог на героя. Този монолог коментира преди всичко постъпките и отношенията на Есенин с хората в продължение на двата дни, прекарани в градчето... Авторите са направили своя филм така, че да се гледа с интерес и от професионална аудитория, и от обикновените зрители. Творбата се приема навсякъде с жив интерес, защото нравственото й съдържание, темите й са по-широки от разказаната история. Но и защото става дума за истинските и за лъжливите стойности, за необходимостта от това ние днес (а филмът е създаден преди 8 години) да определим като ново мислене честния, здраво вплетен в живота възглед за себе си и за своята работа, за необходимостта всеки от нас да има своя Тема-Съдба."
в. „Правда", Москва

„Феноменът Ина Чурикова в нашето кино се състои в това, че тя не играе, а живее на екрана свободно и естествено. Във всяка роля Саша на Чурикова не води вътрешен монолог, това би утежнило филма. Но и тя, със свои средства, се изповядва на екрана. А заедно с нея - и хиляди нейни съвременници."
в. „Литературная газета", Москва

„Редови, случайни филми Глеб Панфилив няма. Можеш да не се съгласиш с него, можеш да спориш... Но режисьорът никога не оставя никого равнодушен."
в. „Советская Россия", Москва