Кинофестивали

Хавана

Фестивал на Новото латиноамериканско кино. Провежда се ежегодно, в столицата на Куба, от 1979 г. Хаванският фестивал е трибуна, където латиноамериканските кинематографии със своите произведения разкриват антиимпериалистическите тенденции, единството и солидарността на народите от Южна Америка в борбата за социална справедливост и свобода, за политически и човешки права, за независимост. Програмата на фестивала включва две секции: състезателна (за игрални, документални и анимационни филми) и информационна. На най-добрата творба международното жури присъжда Голямата награда „Корал". Организира се голям филмов пазар.


Карлови Вари

Международният кинофестивал в Чехословакия е организиран първоначално в Марианске Лазне през 1946 г., а от 1950 г. се провежда в Карлови Вари ежегодно до 1958 г. (освен 1953 и 1955 г), след което започва да се редува с Международния кинофестивал в Москва, обикновено през летните месеци. От 1948 г. има конкурсен характер.
Девизът му е: „За благородство във взаимоотношенията между хората, за вечна дружба между народите". Най-добрите филми се отличават с Голямата награда „Кристален глобус", няколко филма (до 5 на брой) - със Специални и Главни награди. Присъжда се също така наградата „Розата на Лидице", награди за най-добро изпълнение на мъжка и на женска роля, Специална награда на журито. На този фестивал се организират и информационни програми, тематични прегледи, изложби на кино плакати.


Западен Берлин

Международният фестивал в Западен Берлин се провежда от 1951 г. Този форум има открит политически характер. Още от самото начало организаторите отричат правото на участие на кинематографията на ГДР. В знак на протест дълги години в него не участвуват социалистическите страни. Тази ситуация се запазва до края на 60-те години, когато фестивалът придобива по-демократичен характер. На първите пет фестивала няма международно жури. Наградите се определят от жури на ФРГ и от референдума на публиката. Едва на VI фестивал, през 1956 г. за първи път се създава международно жури. Тогава е и първото участие на социалистическа страна - Югославия. Присъждат се следните отличия: Голямата награда „Златна мечка", „Сребърна мечка", награди за: режисура, най-добро изпълнение на мъжка и на женска роля, индивидуални творчески постижения. В рамките на фестивала се организират също така не конкурсен форум на младото кино, ретроспективи, информационни прегледи, прегледи на филми за деца, голям филмов пазар. Днес характерна черта на фестивала е географското многообразие на участвуващите в него кинематографии. Днес фестивала се провежда под името Берлинале.


Венеция

Международният кинофестивал във Венеция е най-старият в света. Учреден е през 1932 г., като филмова изява към Венецианското биенале (изложби, свързани с изобразителното изкуство, скулптурата). Обикновено се провежда през второто полугодие на годината (август септември). Годините на учредяването на този фестивал са години на засилващия се фашизъм, което оказва влияние и върху характера на фестивала. Тогавашните власти поставят пред киното условие да стане инструмент за фашистка пропаганда. Интересът към първия фестивал е голям и се простира далеч извън границите на Италия. На него първоначално не се присъждат награди, а само дипломи за участие. До края на Втората световна война се провеждат 8 фестивала, от които 3 през периода на войната. През този период Венецианският фестивал е екран за изява на страните от фашисткия пакт. През 1943 г. секретар на фестивала става Антонио Петручи. Амбициите и усилията му са да издигне този форум на демократична основа. Петдесетте години бележат и първите успехи на социалистическите кинематографии във Венеция. След период на криза (от 1968 г), когато фестивалът не се провежда, през 1979 г. той се възобновява. Освен Голямата награда „Златен лъв на св. Марко" за най-добър филм, се присъждат и отличия за най-добър дебют, за най-добро изпълнение на мъжка и на женска роля, за най-добра операторска работа, Специална награда на журито и др.


Москва

Московският кинофестивал се учредява за първи път през 1935 г., но утвърждава своя престиж от 1959 г. под девиза „За хуманизъм на киноизкуството, за мир и дружба между народите". Провежда се на две години, като се редува с фестивала в Карлови Вари. От 1967 г. към секцията за игралните творби се прибавят още две - за късометражни и детски филми. По време на фестивала се провеждат творчески дискусии, ретроспективни панорами, извън конкурсни програми, голям кинопоказ. Отличителна черта на този широко представителен форум на прогресивното кино е неговият демократичен характер - наред с развитите кинематографии участвуват и страни, в които кинопроизводството прави първите си стъпки. Сред известните кино дейци, отличени с високи награди, са: Кането Шиндо („Голият остров"), Федерико Фелини („8 1/2"), Золтан Фабри („Двадесет часа"), Анджей Вайда („Брезова горичка"), Бинка Желязкова („А бяхме млади"), Тодор Стоянов и Гриша Островски („Отклонение"), Людмил Стайков („Обич"), Витаутас Жалакявичус („Тази сладка дума - свобода"), Акира Куросава („Дерсу Узала"), Еторе Скола („Обичахме се толкова много"), Франческо Рози („Христос е спрял в Еболи"), Елем Климов („Иди и виж") и др. На XV фестивал, с цел да се повиши равнището на творческото състезание, са повишени изискванията на селекционната комисия за предварителния подбор на филмите в конкурсната програма, като техният брой е чувствително намален. В конкурса за игрални филми наградите са само четири - Голяма, Специална и награди за: най-добра женска и най-добра мъжка роля. Значително е съкратен броят на отличията, давани от обществени организации.


Кан

За рождена дата на Международния кинофестивал в Кан се смята 1946 година. Всъщност идеята за възникването му е от 1938 г., когато по инициатива на Филип Ерланже започва неговото организиране като демократичен антипод на фашистката тогава идеология на фестивала във Венеция. Провеждането му през септември 1939 г. обаче се проваля поради избухването .на Втората световна война. През 1946 г. идеята на Ерланже става действителност. Много бързо фестивалът в Кан се налага като водещ в света. Превръща се в най-бляскавия и шумен филмов форум. Той привлича най-изтъкнатите творци на седмото изкуство. На него се показват голям брой филми от различни краища на света, етапни произведения на световното кино. Фестивалът се провежда ежегодно (освен през 1948 и 1950 г.), първоначално през месец септември, а от 1951 г. през април и май. Връчват се следните отличия: Голямата награда „Златна палма", Голямата специална награда на журито, награди за режисура, сценарий, операторско майсторство, за мъжка и женска роля, „Златна камера" за дебют. Успоредно с конкурсната програма са учредени и няколко състезателни секции: „Седмица на критиката", „Особен поглед", „Петнадесетдневна на режисьорите" - място за изява на млади или неизвестни кинотворци; ретроспективи, посветени на творчеството на видни кинематографисти. В рамките на фестивала действува голям международен кино пазар.