Кино- Амадеус

Амадеус

АмадеусОтличен с:
8 награди „Оскар" за: най-добър филм, режисура, сценарий по литературно произведение, най-добра мъжка роля (Ф. Мъри Ейбрахам), звук, грим, художник, костюми; награда за най-добра режисура за 1984 г. на Асоциацията на американските кинорежисьори; 4 награди „Златен глобус" '84 за: най-добър филм, режисура, сценарий, най-добър актьор (Ф. Мъри Ейбрахам); „Сезар" '85 за чуждестранен филм; „Давид на Донатело" '85 за чуждестранен филм; „Варшавска сирена" '86 за чуждестранен филм.

По едноименната пиеса на Питър Шафър. Филмът разкрива важни събития от последните 10 години в краткотрайния живот на Моцарт. От екрана звучи неговата завладяваща музика: откъси от опери, от концерти, прочутият му „Реквием"... Сценаристът ПИТЪР ШАФЪР: „За главно действуващо лице в своята пиеса избрах Антонио Салиери, защото той е бил единственият, който е разбирал гения на Моцарт. През погледа на Салиери тази божествена дарба е била присъдена от един несправедлив бог на един арогантен и предразположен към цинизъм човек. Това, в края на краищата, довежда Салиери до дива завист и лудост. Филмът е плод на фантазия, която обаче се основава на действителността..." „Мрачна фантазия", а не музикална биография, според определението на самия Питър Шафър, филмът „Амадеус" представя кинематографично проблематиката на пиесата. Разкрит е почти метафизичният сблъсък между Моцарт (Том Хълси) и Салиери (Ф. Мъри Ейбрахам) във виенското общество от онова време и музиката на Моцарт е превърната в двигател на спектакъла и обяснение на смъртоносния конфликт, който довежда до взаимното унищожаване на протагонистите. Моцарт на Форман и Шафър е превъплъщение на анархистичния гений, обърнат съзнателно с гръб към образа, завещан ни от романтизма."
сп. „Позитиф", Париж

„Творбата се занимава с неостаряващия конфликт между гения и посредствеността, между божествената дарба и таланта, който си остава само талант, между творчеството и занаятчийската сръчност, между внушението свише и стремежа към него. Но едновременно с това той е и среща, и противопоставяне на две исторически личности, чиито човешки истории съставляват историята на творческия процес въобще."
сп. „Филм унд фернзеен", Берлин

През 2005 филма е дигитално обработен и е добавено 20 минутно допълнение непоказвано до тогава.