Кино- Интервю

Интервю

Фредерико Фелини - Интервю

Отличен с: Юбилейната награда на Международния кинофестивал - Кан '87 (присъжда се за филми, показани извън конкурса); Голямата награда на Международния кинофестивал - Москва '87

Филм - спомен за младостта на Фелини, за първите му години като филмов журналист и кино критик, за срещите му с вълшебния свят на кино студията „Чинечита".
Режисьорът ФЕДЕРИКО ФЕЛИНИ: „Не мога да се отърся от чувството, че съм надценяван автор. В никакъв случай не казвам това с престорена скромност. Около киното се изгради легенда, според която онези които го създават, като че л и притежават някакви магически качества и затова за зрителите те са всевластни. Ето, това е чувството, което ме кара в началото на снимките на всеки нов филм да изпитвам желанието този път да разруша окончателно славата си на знаменит режисьор, която, повече или по-малко, заслужено ми се присъжда. Обхваща ме яростно желание да се покажа в лоша светлина, страст да се самоунищожа, копнеж да предизвикам краха на собственото си величие..."

„Филм за непредсказуемостта, естествеността, непланираността на творчеството. За това как от хаоса и суетата на снимачната площадка се ражда филмът „Сладък живот", за способността да се предусети чудото, без което не може да живее всеки човек, а не само творецът... Но доколко е нов филмът в контекста на творчеството на самия Фелини? И по тема (нима не е същото в „8 1/2"), и в самата си същност той е сплав между реално и иреално, между действителност и въображение, „документалност" и игра, тъй че, в последна сметка, не можеш да разбереш кое е истина и кое - въображаемо, измислено, и как да се отдели едното от другото, и струва ли си то да се отделя?..."
в. „Литературная газета", Москва

„Филмът на Фелини е щедро кинематографично пиршество. Изтънчена мисъл, непринуден хумор, очарователен лиризъм, философска тъга по бързо течащото време. Някаква детска непосредственост в увлечението към стихийната игра. Епитетите могат да продължат до безкрайност. Но да се изчерпи този непресъхващ извор е невъзможно!"
в. „Труд", Москва